Преди броени дни в Москва се случи нещо, за което никой още не знае. Нещо, което тепърва ще се разбере и нещо, което ще ядоса някои или зарадва други. В навечерието на празника по повод годишнината от Втората световна война – едно от най-големите събития в Русия, активистите от австрийската арт група XXXXi̶s̶m̶TOSHAIN/ MAKOWSKY/ CEEH се нареждат на Червения площад със скандални слогани с послания за мир. Десет човека, облечени в дрехи на известни модни марки с военна тематика и бронирани жилетки, се подреждат в редица за няколко минути преди да бъдат арестувани. На жилетките, с невидима боя, както после уточняват организаторите, произведена за военни цели в САЩ, артисти от различни конфликтни точки по света изпращат своите послания за мирно решаване на политическите спорове.

Архив XXXXi̶s̶m̶TMC

Не е случаен изборът на дата – 9 май е Ден на Европа, а в Русия – Ден на победата. Пърформансът се появява, за да направи паралел между миналото и настоящето, да обърне внимание на светa сега, където все повече се демонстрира военната мощ, но все по-малко се говори за мир.

За това, какво точно се случи там, разбирам от Ив Тошайн, един от мозъците в арт-групата, която след своето завръщане от руската столица се свърза с мен, за да сподели със света за станалото. С нея си говорим не само за последните събития, но и за борбата им в света на изкуството, остарелите модели, новото изкуство и защо трябва да се пазим от идеологиите, каквато е една от основните теми на XXXXi̶s̶m̶TMC.

Архив XXXXismTMC

МС: Преди да си говорим за това, което стана в Москва, бих искала да се върна малко назад. Как започна всичко?

Ив Тошайн: Събрахме се с Анна след като разбрахме, че имаме еднакви виждания за нещата. Например, как стоим в артистичната среда в Австрия, като хора от Източна Европа. Аз съм от България, Анна – от Русия. Тоест, ние априори виждаме нещата различно, а и нас съответно. Така сформирахме арт групата с първоначално име FEMINismTC, със зачеркнато “ism”, като протест срещу идеологиите. Феминизмът се oказа доста актуална тема и започнаха да ни канят за големи събития. В последствие направихме проект с постери в общественото пространство, където известни художници, сред които и Марина Абрамович, цитират точки от тогавашния ни манифест. След този проект видяхме, че нещата вървят и влизаме в някакво чекмедже, където никой не го интересува, какви сме всъщност и дали изобщо сме феминистки, още повече не обръщаха внимание на зачеркнатото “ism”, и че ние не стоим зад общия пропагандиращ се феминизъм.

МС: Какъв е вашият феминизъм, за какво се борите?

Ив: Тук не става дума за някаква борба между половете: жената срещу мъжа, а да вървим всички заедно. Затова в проектите си каним и мъже, гей и трансджендър. Към този момент станахме известни като “феминистките”, за нас обаче тази борба се оказа не модерна, цялата пропаганда, самото име е остаряло. Тогава си казахме „стоп“, ние сме предимно хора, активисти. Това, че сме жени и правим феминизъм не значи, че трябва да останем такива, защото на хората така им е по-лесно. Още повече, че разни институции започнаха да си правят имидж с нас и да си попълват квотите. Тогава се почувствахме натясно и решихме, че нещо трябва да се промени.

Така в края на нашумялата акция с постерите, направихме нов манифест, който се позовава на всякакви други проблеми: политика, расизъм и др., не само феминизъм. Там поместихме и новите си имена, вместо “FEMINi̶s̶m̶”– “i̶s̶m̶” strike trough, сложихме SUCKi̶s̶m̶, FUCKi̶s̶m̶, XXXXi̶s̶m̶ и други, които се променят спрямо темата върху която се фокусираме. Тоест, ние дематериализирахме това, което изведнъж бяхме създали.

Архив XXXXi̶s̶m̶TMC

МС: На какво се позовава вторият ви манифест?

Ив: Една от точките е да критикува явната провокация в изкуството, която вече умря. Тук говорим за камуфлажни техники, подобно на Троянския кон. Без да се забележи инжектираш идеята си по един много скрит начин. Не да се появиш топлес или гол и да викаш за промяна в света и политиката. Около нас всичко вече е толкова провокативно и отворено: медии, продукти, че хората не обръщат внимание. Всеки получава, вижда и взима всичко, и трябва по някакъв по-скрит и завоалиран начин да минеш отдолу.

Опитваме се чрез всякакви нематериални начини да разпространяваме посланията си. Създадохме работи, които да могат да бъдат показвани не само в институции и галерии, а навсякъде и да са лесно преносими като постери и списания. Изкуството не може постоянно да е материално и обвързано с продукция като застраховки и транспорт. Тук става въпрос за пренос на една идея.

Снимка: Архив XXXXi̶s̶m̶TMC

МС: Добре, ето Pussy Riot излизат директно срещу Путин, Тръмп, борят се за правата на жените, вие за какво се борите?

Ив Тошайн: Нашите теми не са толкова конкретни, а много по-общи. Дефинираме се като пост-социалистическо, пост-активистско перпетомобиле, което оперира на границата между микро- и макроактивизма в съвременното изкуство чрез дискусии, единични или групови акции.

Ние сме срещу всеки “изъм” и всяка идеология, каквато и да е тя, затова тази част от логото ни е зачеркната. Ето дори и феминизъм се превръща в това, а всяка една идеология си губи смисъла, изчезва силата на първоначалния замисъл и някой печели от тази работа, използвайки го.

Критикуваме още света на изкуството, който се изяжда от само себе си. Всички са в музеите и галериите, нещо се цитира, повечето артисти работят само за да влязат там и всеки се надява на портфолио и някой да го забележи или изложи в МОМА. В крайна сметка изкуството е много повече от това. Различно е да отидеш “guerilla” на Венецианското биенале, а не да чакаш някой да те покани чрез своята мрежа и връзки. Тази сила на изкуството липсва. Всеки се опитва да е някъде удобен и го е страх да каже истината, защото ще стане неудобен и няма да го поканят еди-къде си. Това до нищо не води и трябва да се премахне.

МС: Пак ще спомена активистите от Pussy Riot. Те използват изкуството като средство за изказ на определени позиции, както и, напоследък, рисуването на паметници. И двете неща биват разглеждани като произведения чак в последствие, докато вие сте професионални художници, които освен да изказват позиция, създавате предимно изкуство. При вас изкуството не се явява инструмент, а основа.

Ив: Точно така, хем сме в света на изкуството, хем може да излезем извън него. Нашата цел е да разпространяваме идеята, да създаваме глас и не искаме да е само за хората от света на изкуството, това е доста егоистично. По някакъв начин деконструираме изкуството и за това стоим зад нематериалното такова, въпреки че всяка от нас си има собствена кариера, която използва различни изразни средства.

МС: В исторически план изкуството почти винаги е било елитарно, приближено до властта, докато сега се изправя пред въпроса част от него да е публично и достъпно за всички, да им говори нещо. Като някаква нова ера, ако щеш.

Ив: Проблемът е, че публиката е възпитана да възприема изкуството с функцията да украсява и да изглежда добре. Това е неолибералният начин на мислене в общество, където то е превърнато в скъп вид продукт. Художниците живеят добре, но те пак са за “някой си двор на еди кой си”. Да споменем Джеф Куунс, Деймиън Хърст. Не е много по-различно от навремето.

И тук се отваря бездната, хората все още не могат да разберат нематериалното изкуство. Говорим за нов тип мислене, за нов тип позициониране на изкуството, убиване на модел, който съществува столетия и, който продължава да действа до днес. То не може да се окачи, да украсява и естетизира, а да те кара да мислиш. За това трябва време.

Снимка: Архив XXXXi̶s̶m̶TMC

МС: Да се върнем към пърформанса в Москва. Преди да отиде там е бил показван няколко пъти преди това, включително на Венецианското биенале. Сега обаче излиза извън рамките на арт света, къде е границата между политическата критика и изкуството?

Ив: Самият проект тръгва покрай темата за мир в стогодишнината от Първата световна война през 2014, където с Анна Ceeh и Матиас Маковски поканихме 28 артиста с различен бекграунд, повечето от конфликтни точки по света (Авганистан, Иран, Израел, Палестина, Пакистан), които ги провокирахме, че ако нещата в тяхната държава загрубеят и единственият им вариант е да кажет това, което мислят в един слоган, какво ще е то? Така събрахме 28 послания, а първата изложба беше в Залата на честта в Бургтор на площада на героите (Heldenplatz), което е военен мемориал и само заради това много хора се отказаха да участват. Не получихме и почти никаква институционална подкрепа, каквато до сега винаги сме имали за наши проекти. Това не беше посветено само на Първата световна война, но и на световната актуална политическа ситуация.

Сред участниците беше например известният американски художник Лоурънс Вийнер с “HERE TODAY, HERE TOMORROW”, както и Олаф Николай и неговото “KEINE HEIMAT (Нямам Родина)”. Дързък е слоганът на Амманула Моджадиди от Афганистан, който гласи “GO BOMB YOURSELF” и когато го покажеш в Москва, контекста му се променя. Нещата колкото ясни толкова могат да бъдат интерпретирани и по всякакви други начини.

Това, което правим не е абсолютна критика към една система или личност. Това е пърформанс с послание за мир. Макар че където и да го кажем, хората поглеждат със страх. В Москва имахме тотален отказ за спонсориране на всякакви нива, макар и Анна Ceeh да беше официална стипендиантка на външно министерство. Те бяха готови да подпомогнат всеки неин проект, но не и този. На мен ми беше отказана виза, както и ми беше отказано да транспортирам реквизитите до там. По принцип казвайки на някой, че правиш пърфоманс за мир, би трябвало да ти се радват. Всеки го е страх как нещата ще бъдат интерпретирани. Всички искаме да сме мирни, да няма войни, но никой не застава зад тази кауза.

Снимка: Архив XXXXi̶s̶m̶TMC

МС: Какви бяха другите слогани?

Ив: “HE KILLS ME, HE KILLS ME NOT” на Парасту Форуар от Иран, чиито родители биват убити от режима там, също “FREEDOM HAS NO SCRIPT” на Бурак Делиер от Турция. Има и един слогън на Слава Магутин, който е руснак и се бори за правата на хомосексуалистите, заради което е преследван от режима и живее в САЩ. Неговият слоган е “LOST BOYS”, което само по себе си да го покажеш в Москва е предизвикателство.

МС: Като изнесен пърформанс, ще продължавате ли да го правите и на други горещи точки?

Ив: Разбира се. За първи път го направихме във Виена на гарите, когато беше огромната вълна от бежанци, както и пред църквата Штефансдом. Идеята е винаги да има снимка от забележителност, за да бъде като поздравителна картичка, но с друго съдържание.

Правим го на различни места, както горещи точки, така и където има мир. По този начин искаме малко или много да изкараме хората от кожата им. Това е поезията, да видиш един войник пред себе си с бронирана жилетка, а на нея да пише “BANG” (“БУМ”). Първо те е страх, а после разбираш, че това също са хора.

Интересното е, че ако на първите три места, където го правихме всичко беше специално курирано и пърформърите бяха униформирани, то за Москва ни стана ясно, че няма как да се появим така, защото директно ще ни сложат белезниците. Още повече, че превоза на реквизита ни беше отказан. Затова решихме пърформърите да са облечени цивилно, да има същата естетика, но по-завоалирана. Те също носиха бронирани жилетки, а дрехите им бяха от линия известни марки, на които, например, на дъждобрана пишеше “Полицай”, имаше шапка с надпис “Security” или пуловер на Европейския съюз, което всъщност са малки залъгалки и заяждания със системата.

Снимка: Архив XXXXi̶s̶m̶TMC

МС: Реално това са неща, предназначени за ежедневието, над които никой не се замисля колко лесно и обратима може да бъде функцията им. Самият този фешън поражда въпроси, защо ти е дъждобран с надпис “Полицай”? Носи го на Червения площад със защитна жилетка и стой с полицаите.

Ив: Модата убива изкуството със своите слогани, а ние го връщаме обратно от подиума там, където трябва да бъде. В момента има скъпи марки, които произвеждат именно това. Нещата, които се изваждат от един контекст се слагат в друг. И ние си решаваме, щом са го казали, значи сега ще го кажем и в правилния контекст. Това беше причината да са облечени по начина, по който бяха.

Идеята се получи чиста провокация, не срещу системата, Путин или Москва, защото това са същите слогани, които са били във Венеция, Виена, Словения. Тук става въпрос за послания за мир. От тук нататък тази идея може да бъде интерпретирана по всякакъв начин.

Снимка: Архив XXXXi̶s̶m̶TMC

МС: Очаквахте ли да ви арестуват? Известен е пърформансът на Олег Кулик в Цюрих “Бясно куче”, където авторът влиза в този свой образ и не допуска зрителите в галерията, след като нещата ескалират бива закаран в ареста. Именно това търси Кулик, този завършек. Донякъде и пърформансът на Pussy Riot в църквата, където те са знаели, че ще ги арестуват също. Това ли беше и вашата цел, ескалацията, ареста?

Ив: Беше тежка подготовка. Бяхме напълно наясно къде отиваме и че нещата не са детска игра. Не сме очаквали, че ако някой бъде арестуван, това ще стане сензация. Това не беше нашата цел. Научени сме от Pussy Riot, които бяха задържани три дни след като пърформансът им стига до публиката. Постарахме се да покрием всякакви следи, преди да излезем пред медиите. За нас беше важно да се случи самата акция, като след края всички да се приберат вкъщи, а не безразсъдно да влизаме в ареста, изобразявайки мъченичество. Знаехме, че това може да се случи и бяхме подготвени. И въпреки това, нещата излязоха извън контрол. Важното е, че вече сме в Австрия и всичко е наред.

Версията, че това е авангардната сватба на дъщерята на Анна, която беше сред задържаните, и, че жилетките символизират ценностната система на женитбата, зад която те застават, проработи, пърформърите бяха освободени. Спаси ни и това, че боята беше специална и невидима, има я само в САЩ и може да се види само с инфрачервено устройство.

Пърформансът в Москва не е против някой конкретно, той гледа нещата отгоре, това е апел за мир и е нормално да се случва там, където мир няма. Както обаче и където мир има, за да ни напомня. Това е символ, който кара хората да се сетят или да мислят за него по някакъв начин. Особено в навечерието на годишнината от Втората световна война.

Снимка: Архив XXXXi̶s̶m̶TMC

Тук с Ив се разделяме, а аз оставам да си мисля, дали това не е новата вълна в изкуството, за която тепърва ще се говори? Изкуството на идеята, нематериалното, това, което има нещо да каже, да застане с позиция върху актуални политически и социални въпроси, извън институцията или домовете на хората. Разбира се, без да създаваме идеологии, да оставим тях в миналото, защото както XXXXi̶s̶m̶TMC казват, те са машина за асимилиране на творчество и идеи, шанс на някой да използва каузата за други цели. И наистина, от столетия насам едни от единствените промени в изкуството са акцията на Марсел Дюшан да постави ежедневен обект на пиедестал в изложбена среда и появата на пърформанса като форма. Останалите модели са същите и те работят добре, защото хората по природа се боят от промени. А дали са готови да разберат тази “нова вълна” е въпрос на време. Важното е, че е вече тук и се осмелява да говори, да реагира на бързо променящия се свят около нас. Да бъде новият глас, новата власт, петата.